2.3 Казуистично приложение

В центъра на казуистичната област са конкретни казуси на екологично замърсяване или разрушаване, методи и мерки за предпазване или възстановяване на замърсена или разрушена околна среда. Тези мерки са предимно технически. Нужни са обаче практически умения и опит по екологичен мениджмънт и съответното ноу-хау от експерти в областта (екологични инженери, техници и др.). Макар екологичната етика да няма пряк принос за техническите решения на екологичните проблеми, тя може да анализира и да изиска аргументи за смисъла и важността на технологичните мерки и нормативното им узаконяване. Екологичната етика може да оцени алтернативните технически решения, при които има различна степен на намеса, разходи и възможни нежелани странични ефекти на решенията. Техническите мерки не се прилагат в условия, които са освободени от етични основания – подобни действия винаги засягат колективни или лични интереси и права, защитени от закона, а и трябва да държат сметка за различни интереси и искания на замесените лица. Кой би бил ощетен? Кой ще покрие разходите? Колко устойчиви ще са последствията от обмисляните мерки? При етично сравнение на алтернативни технологични концепции или програми може да възникне противоречие между антропоцентричните и физиоцентричните перспективи. Кое заслужава повече протекция? Кое е с приоритет – благоденствието на хората или благоденствието на животните и растенията, които участват и/или са засегнати от екологичния проблем?

Друг въпрос е дали обмисляните мерки са подходящи, ако даден екологичен проблем е твърде комплексен и успехът на мерките не е сигурен? Техническата намеса в комплексните екосистеми винаги е съпроводена от известна несигурност – дали желаният ефект ще бъде постигнат? Дали нежеланите (и неочаквани) последствия няма да се окажат по-скъпи и значими от желаните резултати? Оценката на технологичните последствия в реалния свят е много по-трудна от оценката на резултатите, постигнати в изолирани лаборатории. Намесата в природата винаги е експеримент, често водещ след себе си необратими последици въпреки добрите ни намерения да възстановим замърсената околна среда. Сред специалистите по екологична етика все още няма консенсус за значимостта на съответните икономически и екологични методи за управление на екологичните проблеми; за много от специалистите по екологична етика екологията е по-”слаба” наука с нисък прогностичен потенциал. Те не вярват, че е възможно да се оценят постигнатите резултати с достатъчно адекватни количествени (финансови) показатели: например как можем да изчислим разходите за изчезналите видове насекоми в амазонската джунгла? Възможно и смислено ли е вредите да се изчисляват в парично измерение?

Дори точното определение на предполагаемия екологичен проблем и оценката, доколко спешно е решението му, може да изисква анализ от позицията на екологичната етика. Въпросът отива доста отвъд техническите аспекти и засяга нормативни въпроси, които са по дефиниция етически. Като например какво се включва в понятието “добри практики” в екологичния мениджмънт. Преди анализа на рисковете трябва да уточним, от нормативна гледна точка, какво е реален риск и дали в конкретния случай имаме реален риск (а тук стигаме и до разбирането за риск и усещането за риск). По същия път трябва да направим и анализ на разходите и ползите – трябва да знаем кои ценности засяга проблемът и доколко сме склонни да платим за опазване или възстановяване на замърсена или разрушена екосистема или природен ресурс. Колко ценна за обществото е “неосквернената природа”? Трябва да се установи и йерархия на ценностите, преди да се предприемат каквито и да било мерки. Дали според нормативни критерии оценяваме “ценността на природата”? Или от перспективата на утилитаризма според потенциалната ѝ полза за хората? Или деонтологично, т.е. в отношение към нейната вътрешно присъща, абсолютна стойност? На този етап се оказва, че отново се връщаме към изконните въпроси на екологичната етика, които вече очертахме на равнището на философията.

Нещо повече, отговорите на въпросите за правилната цел на опазването на околната среда или критериите, по които да разберем дали взетите мерки са били успешни, често не са лесни нито от научна, нито от етична гледна точка. Някои специалисти по екологична етика (въз основа на концепцията за екосистемите) смятат, че балансът в природата – поддъжката и възстановяване ѝ – трябва да са основната цел на дейностите по опазване на околната среда. Често обаче не е ясно кога можем да говорим за устойчива и равновесна система и как най-точно можем да определим границите на капацитета за натоварване на съществуващата природна система (например глобалната климатична система или кораловите рифове). Според някои теории определено неравновесие или нестабилност в природата е дори желателно, защото именно такива явления са източник на промяна и еволюция. Точките на нестабилност дори могат да бъдат “двигател” на еволюцията, а дълготрайните устойчиви екосистеми всъщност са изключение в природата.

От друга страна, за специалистите по екологична етика е важно да знаят кои точно научни и технически средства (методи, инструменти и т.н.) имаме на разположение. Колко далеч можем да стигнем в усилията за определяне на спецификата на даден екологичен проблем и как можем да оценим успеха на предприетата мярка? Не е особено логично да твърдим, че в етична перспектива всички хора имат право на достъп до чиста питейна вода, а да нямаме достатъчно надеждни методи да оценим качеството на водата и да определим и контолираме праговите стойности за допустимите равнища на определени химични елементи във водата. Удовлетворението на етичните изисквания зависи от използваемостта на методите за техническа защита на околната среда. Етичните норми често трябва да бъдат преизчислени в технически контролируеми норми (като прагови стойности), за да са използваеми. Затова и сред специалистите по екологична етика се води дебат доколко екологичната етика може да е научна етика. Съвременната етика на околната среда не бива да пренебрегва нито резултатите от научните изследвания в областта на екологията, нито технологичния потенциал на практическите решения за опазване на околната среда.

Подобно на приложната етика екологичната етика разчита на резултатите от емпиричната наука; в противен случай не може да формулира реалистични искания и перспективи. Според един стар философски принцип не е позволено да се извеждат по дедуктивен път нормативни искания (задължения) от съществуването на нещо (екзистенция), тъй като етичните принципи винаги предхождат емпириката. И все пак практическият успех на екологичната етика зависи от научното познание. Очевидно не е приемливо да решаваме само интуитивно кои природни елементи могат да се отнасят като “морални агенти” към “моралната общност” и кои не могат. Затова и биологията трябва да каже дали кръглите червеи например имат нервна система и могат да чувстват и следователно, от патоцентрична гледна точка, са достойни за етична защита. Също така първо трябва да изясним кои фактори и доколко са отговорни за промените на климата, при това чрез подробен анализ на всички процеси, замесени в климатичните промени, и чак след това да назовем и подведем под отговорност истинските нарушители. В началото на този анализ специалистите по екологична етика трябва да се установили възможните рискове и причини; нещо повече, те може да изискат научни изследвания и да предупредят да сме по-внимателни с посочване на виновниците за увеличаването на въглеродните емисии. В този контекст се посочва задължението ни да поддържаме добри условия на живот за всички хора на земята, както и за останалите живи същества. Изправени пред ситуация на неясна причинно-следствена връзка, наше етично задължение е да намалим количеството на антропогенните емисии с превантивна цел. Но и легитимността на екологичните политически и законови решения се нуждае не само от етични изисквания и съмнения, но и от научна експертиза и ефективни методи за техническа защита на околната среда.

Екологичната етика влияе в голяма степен върху взаимоотношенията ни с природата и поведението ни спрямо нея. В допълнение на решаващата ѝ роля в дебатите за правилните решения в приложен план, екологичната етика се ръководи от фундамента за справедливо третиране на всички живи същества, които са достойни за защита от етична гледна точка и които играят роля за опазване на екологичната устойчивост. Екологичната етика разработва следните модели (общи ориентири) на поведение спрямо обектите си: (а) модел на устойчивост, особено при етиката на природните ресурси; (b) модел на отношение и поведение към животините – за етика към животните; (с) модел за неосквернената природа – за етиката към природата. Екологичната етика осигурява фундамента и на образованието в областта на екологията и опазването на околната среда. Във философски план екологичната етика предлага причини и аргументи за различните области на екологично действие, които са предмет на областите на политическо и законово действие и на казуистичната практика. Екологичната етика е и остава постоянно предизвикателство за съвременното общество, защото защитава внимателното и етично съжителство с природата, основано на разбиране и уважение.

В центъра на казуистичната област са конкретни казуси на екологично замърсяване или разрушаване, методи и мерки за предпазване или възстановяване на замърсена или разрушена околна среда. Тези мерки са предимно технически. Нужни са обаче практически умения и опит по екологичен мениджмънт и съответното ноу-хау от експерти в областта (екологични инженери, техници и др.). Макар екологичната етика да няма пряк принос за техническите решения на екологичните проблеми, тя може да анализира и да изиска аргументи за смисъла и важността на технологичните мерки и нормативното им узаконяване. Екологичната етика може да оцени алтернативните технически решения, при които има различна степен на намеса, разходи и възможни нежелани странични ефекти на решенията. Техническите мерки не се прилагат в условия, които са освободени от етични основания – подобни действия винаги засягат колективни или лични интереси и права, защитени от закона, а и трябва да държат сметка за различни интереси и искания на замесените лица. Кой би бил ощетен? Кой ще покрие разходите? Колко устойчиви ще са последствията от обмисляните мерки? При етично сравнение на алтернативни технологични концепции или програми може да възникне противоречие между антропоцентричните и физиоцентричните перспективи. Кое заслужава повече протекция? Кое е с приоритет – благоденствието на хората или благоденствието на животните и растенията, които участват и/или са засегнати от екологичния проблем?

Друг въпрос е дали обмисляните мерки са подходящи, ако даден екологичен проблем е твърде комплексен и успехът на мерките не е сигурен? Техническата намеса в комплексните екосистеми винаги е съпроводена от известна несигурност – дали желаният ефект ще бъде постигнат? Дали нежеланите (и неочаквани) последствия няма да се окажат по-скъпи и значими от желаните резултати? Оценката на технологичните последствия в реалния свят е много по-трудна от оценката на резултатите, постигнати в изолирани лаборатории. Намесата в природата винаги е експеримент, често водещ след себе си необратими последици въпреки добрите ни намерения да възстановим замърсената околна среда. Сред специалистите по екологична етика все още няма консенсус за значимостта на съответните икономически и екологични методи за управление на екологичните проблеми; за много от специалистите по екологична етика екологията е по-”слаба” наука с нисък прогностичен потенциал. Те не вярват, че е възможно да се оценят постигнатите резултати с достатъчно адекватни количествени (финансови) показатели: например как можем да изчислим разходите за изчезналите видове насекоми в амазонската джунгла? Възможно и смислено ли е вредите да се изчисляват в парично измерение?

Дори точното определение на предполагаемия екологичен проблем и оценката, доколко спешно е решението му, може да изисква анализ от позицията на екологичната етика. Въпросът отива доста отвъд техническите аспекти и засяга нормативни въпроси, които са по дефиниция етически. Като например какво се включва в понятието “добри практики” в екологичния мениджмънт. Преди анализа на рисковете трябва да уточним, от нормативна гледна точка, какво е реален риск и дали в конкретния случай имаме реален риск (а тук стигаме и до разбирането за риск и усещането за риск). По същия път трябва да направим и анализ на разходите и ползите – трябва да знаем кои ценности засяга проблемът и доколко сме склонни да платим за опазване или възстановяване на замърсена или разрушена екосистема или природен ресурс. Колко ценна за обществото е “неосквернената природа”? Трябва да се установи и йерархия на ценностите, преди да се предприемат каквито и да било мерки. Дали според нормативни критерии оценяваме “ценността на природата”? Или от перспективата на утилитаризма според потенциалната ѝ полза за хората? Или деонтологично, т.е. в отношение към нейната вътрешно присъща, абсолютна стойност? На този етап се оказва, че отново се връщаме към изконните въпроси на екологичната етика, които вече очертахме на равнището на философията.

Нещо повече, отговорите на въпросите за правилната цел на опазването на околната среда или критериите, по които да разберем дали взетите мерки са били успешни, често не са лесни нито от научна, нито от етична гледна точка. Някои специалисти по екологична етика (въз основа на концепцията за екосистемите) смятат, че балансът в природата – поддъжката и възстановяване ѝ – трябва да са основната цел на дейностите по опазване на околната среда. Често обаче не е ясно кога можем да говорим за устойчива и равновесна система и как най-точно можем да определим границите на капацитета за натоварване на съществуващата природна система (например глобалната климатична система или кораловите рифове). Според някои теории определено неравновесие или нестабилност в природата е дори желателно, защото именно такива явления са източник на промяна и еволюция. Точките на нестабилност дори могат да бъдат “двигател” на еволюцията, а дълготрайните устойчиви екосистеми всъщност са изключение в природата.

От друга страна, за специалистите по екологична етика е важно да знаят кои точно научни и технически средства (методи, инструменти и т.н.) имаме на разположение. Колко далеч можем да стигнем в усилията за определяне на спецификата на даден екологичен проблем и как можем да оценим успеха на предприетата мярка? Не е особено логично да твърдим, че в етична перспектива всички хора имат право на достъп до чиста питейна вода, а да нямаме достатъчно надеждни методи да оценим качеството на водата и да определим и контолираме праговите стойности за допустимите равнища на определени химични елементи във водата. Удовлетворението на етичните изисквания зависи от използваемостта на методите за техническа защита на околната среда. Етичните норми често трябва да бъдат преизчислени в технически контролируеми норми (като прагови стойности), за да са използваеми. Затова и сред специалистите по екологична етика се води дебат доколко екологичната етика може да е научна етика. Съвременната етика на околната среда не бива да пренебрегва нито резултатите от научните изследвания в областта на екологията, нито технологичния потенциал на практическите решения за опазване на околната среда.

Подобно на приложната етика екологичната етика разчита на резултатите от емпиричната наука; в противен случай не може да формулира реалистични искания и перспективи. Според един стар философски принцип не е позволено да се извеждат по дедуктивен път нормативни искания (задължения) от съществуването на нещо (екзистенция), тъй като етичните принципи винаги предхождат емпириката. И все пак практическият успех на екологичната етика зависи от научното познание. Очевидно не е приемливо да решаваме само интуитивно кои природни елементи могат да се отнасят като “морални агенти” към “моралната общност” и кои не могат. Затова и биологията трябва да каже дали кръглите червеи например имат нервна система и могат да чувстват и следователно, от патоцентрична гледна точка, са достойни за етична защита. Също така първо трябва да изясним кои фактори и доколко са отговорни за промените на климата, при това чрез подробен анализ на всички процеси, замесени в климатичните промени, и чак след това да назовем и подведем под отговорност истинските нарушители. В началото на този анализ специалистите по екологична етика трябва да се установили възможните рискове и причини; нещо повече, те може да изискат научни изследвания и да предупредят да сме по-внимателни с посочване на виновниците за увеличаването на въглеродните емисии. В този контекст се посочва задължението ни да поддържаме добри условия на живот за всички хора на земята, както и за останалите живи същества. Изправени пред ситуация на неясна причинно-следствена връзка, наше етично задължение е да намалим количеството на антропогенните емисии с превантивна цел. Но и легитимността на екологичните политически и законови решения се нуждае не само от етични изисквания и съмнения, но и от научна експертиза и ефективни методи за техническа защита на околната среда.

Екологичната етика влияе в голяма степен върху взаимоотношенията ни с природата и поведението ни спрямо нея. В допълнение на решаващата ѝ роля в дебатите за правилните решения в приложен план, екологичната етика се ръководи от фундамента за справедливо третиране на всички живи същества, които са достойни за защита от етична гледна точка и които играят роля за опазване на екологичната устойчивост. Екологичната етика разработва следните модели (общи ориентири) на поведение спрямо обектите си: (а) модел на устойчивост, особено при етиката на природните ресурси; (b) модел на отношение и поведение към животините – за етика към животните; (с) модел за неосквернената природа – за етиката към природата. Екологичната етика осигурява фундамента и на образованието в областта на екологията и опазването на околната среда. Във философски план екологичната етика предлага причини и аргументи за различните области на екологично действие, които са предмет на областите на политическо и законово действие и на казуистичната практика. Екологичната етика е и остава постоянно предизвикателство за съвременното общество, защото защитава внимателното и етично съжителство с природата, основано на разбиране и уважение.