1.2 Етика на природните ресурси
Етиката на природните ресурси е свързана с процеса, при който ценност се приписва на природата само като резултат от взаимоотношенията ѝ с човека. Независимо че етиката на природните ресурси се възприема като екологична етика само в по-тесен смисъл, тя винаги се включва в по-широката дефиниция на екологичната етика. Етиката на природните ресурси поставя човека в центъра на своя интерес, като взема под внимание различни аспекти от добива и преработката на оскъдните и изчерпаеми суровини и елементи на околната среда като вода, почви и въздух. От гледна точка на етичното отношение специално внимание се отделя на възобновяемите биотични ресурси като гори и рибни популации. Застрашаващите живота климатични промени също попадат сред въпросите, разглеждани от етиката на природните ресурси. И не на последно място тук влизат селскостопанската етика и по-специално въпросите, свързани с етичната интерпретация на промените в почвите и в ландшафта. Редица изключително опасни екощети се дължат на безотговорното използване на естествените ресурси за целите на земеделието и животновъдството.
Етиката на природните ресурси проучва и регулира начините на използване на суровините и елементите на природата (води и почви), без да се причиняват непоправими щети върху тези ресурси (свръхексплоатация или замърсяване). Предметът на етиката на природните ресурси се защитава с чисто антропогенни аргументи, т.е. чрез интересите на човека.
