1.1. Концепция за фактическата еквивалентност на ГММ
ГММ и производните им продукти,използвани за консумация от човека и животните варират от групи отделни съединенияр получени чрез тях, до чисти култури от живи ГММ. Пречистените продукти като аминокиселини и витамини са типичен пример за първата група, докато пробиотичните култури или млечно-киселите закваски – за втората. Междинно място заемат продуктите от генетично модифицираните микроорганизми, като млечно-киселите продукти, където живи ГММ присъстват, но има и продукти без тях. Последните могат да съдържат следи от трансгенното събитие, напр. сурови ензимни препарати, образувани чрез лизис на микробиалните клетки. Въз основа на тези съображения, три групи от ГММ или производна храна и фуражи могат да бъдат разграничени (виж Таблица 1 по-долу).
Tаблица1:
| Група | Описание |
| Група 1 | Дефинирана смес от съединения или единични съединения получени от ГММ (напр. аминокиселини, витамини, чисти ензими). |
| Група 2 | Комплексни продукти без живи ГММ, които не съдържат единици от каквито и да е клонирани (чужди) отворени рамки на четене (напр. лизирани клетъчни екстракти, някои фуражни ензими, вино, някои бири и др. ) |
| Група 3 | Култури и продукти, съдържащи живи ГММ или генетично интактна клонирана (чужда) ДНК (напр. живи или топлинно убити стратерни и пробиотични култури, някои бири, сирене, кисело мляко и др.) |
Различни процедури за оценка на риска се прилагат, когато храните и фуражите съдържат продукти от споменатите по- горе групи (Фиг. 1). Най-внимателно проучване се прави при продуктите съдържащи живи ГММ. Ограничена информация по отношение на системата за производство е необходима за оценка на риска при единичните съединения. В случая, когато ГММ не се отделят от продукта и пречистването е ограничено, необходимата информация за оценка на риска е много по-обширна от тази за единичния продукт. Съществува необходимост за разбиране на процеса, чрез който ГММ са инактивирани в продукта и за степента, в която следи от трансгенното събитие могат да се открият в него. Ако живи ГММ остават в продукта, необходимата информация трябва да бъде разбираема, така че да се позволи научна оценка на риска.
Нивото на критичност за оценка на риска е свързано с историята на употреба на реципиентния и донорния щам (в зависимост от секвенциите за клониране), както и със самата модификация. Процедурите за оценка на риска на ГММ са по-малко критични, когато се отчита качествената презумция за безопасност (КПБ) на микроорганизмите в храната и хранителните вериги. В такъв случай, оценката на риска трябва да цели съответна информация, която не е спомената в КПБ окачествяването, вече присъдено на родителския/реципиентния/донорния щам или на таксономична група с КПБ статут за същата крайна употреба.
Фиг. 1: Подход за оценка на риска за околната среда на ГММ и техните продукти
Обобщение на информацията, необходима за въвеждането на ГММ и техните производни продукти на пазара според EFSA документацията е представено в Приложение 1.
