1. Въведение
Приведените в предходния раздел доказателства очертават способността на ентеропатогенните бактерии да растат и да се задържат в културните растения. Този многофункционален начин на живот може да обясни забележителната честота на хранителните заболявания, свързани със замърсяването на земеделските култури. Плътността на бактериалната популация на ентеропатогените в растителната продукция не е единственият определящ фактор за възникване на инфекция в човешкия гостоприемник. Взаимодействията на чревните патогени с растенията могат да подкрепят не само оцеляването им в новите местообитания, но и да увеличат способността им да инфектират хора.
Безопасността на храните има значителни последици върху човешкото здраве, социалното поведение и икономиката. От една страна, възникналите огнища на хранителни инфекции може да разболеят значителен брой хора, докато съпътстващите изтегляния на продукцията и публичността могат да намалят доверието на потребителите, да доведат до спад на търсенето и значителни икономически загуби по всички части на веригата на доставки. Затова е разработена програма за информираност и осигуряване на безопасност на растителните храни срещу риска от човешки патогени. Програмата включва три стъпки, използвани за управление на здравето на човека и безопасността на растителните продукти: 1) Идентификация на опасностите; 2) Оценка на риска; 3) Контрол на риска.
