2.2 Човешки патогени, които могат да инфектират растения

Нашето центристко разбиране за етиологията на човешките заболявания често води до радикални хипотези, че човешките патогенни бактерии са свързани само с един източник – човека. Видове от родовете Salmonella, Serratia, Enterobacter и Enterococcus се смятат  за проблемни човешки патогени, които са често срещани във вътреболнична среда, причиняват хранителни отравяния, общи инфекции и сепсис. Има и други бактериални видове, които причиняват кожни заболявания, рани и инфекции на пикочните пътища (напр. B. cereus, Proteus vulgaris) и могат да бъдат изолирани като основни компоненти на ризосферната среда.

Редица бактериални човешки патогенни са способни да колонизират и да причиняват заболяване в голям брой растителни източници. Те най-често навлизат в кореновата тъкан в местата на латерално поникване на корена и се развиват в растителните тъкани. Възможността за поява на човешки патогенни бактерии в ризосферата се благоприятства от няколко фактора: високо хранително съдържание, защита от ултравиолетова радиация, наличие на водни филми за диспергиране и за предотвратяване на изсушаване. Според някои автори проникването на човешките патогени се контролира от изобилието от изключително разнообразни местни ризосферни микробни общности, които осигуряват бариера срещу нахлуването на човешките патогени. Например растежът на S. enterica и E. coli O157:H7 върху корените на Arabidopsis thaliana силно се инхибира от ризосферните щамове на Enterobacter asburiae. Въпреки това много от човешките патогенни бактерии могат да бъдат силно конкурентни за хранителни вещества и да произвеждат различни антимикробни метаболити, които им позволяват да колонизират и пролиферират върху растителните повърхности в присъствието на автохтонните микробни общности. Интересното е, че механизмите, включени в ризосферната колонизация и антимикробната активност на човешки патогенни бактерии, изглеждат подобни на механизмите, участващи при вирулентността и колонизацията на човешките тъкани.