2.1 Определяне на екологичните и икономическите аспекти
Предвид широкия обхват на интерпретация на концепцията за устойчивост и нейното развитие, очевидно е, че има разнообразие от подходи за нейното определяне. Също толкова очевидно е, че научните и екологичните концепции за инструкции като основа на тези понятия, трябва да бъдат съгласувани с тяхното икономическо „управление“. По този начин те са насочени към справяне с производството и потреблението на възобновяеми и невъзобновяеми природни източници и други особености, които се откриват в екосферата на икономическата система. „Такива особености са включването и усвояването на материални ресурси, подсигуряване на общите функции на екосистемата, които оказват пряко влияние върху човешкото благосъстояние. Като обобщение може да се говори за „природен капитал“, който е отделен от „човешкия капитал“, създаден от хората. Концепциите за устойчивост силно се различават по оценката доколко е възможно природният капитал да бъде заместен от физически капитал.“
Съществуват два основни подхода, които трябва да бъдат разграничавани:
1. оптимистичният възглед за „слабата“ устойчивост, според който трябва да бъде възможно заместване за почти всички функции на природния капитал от други видове капитал. Тези процеси на замяна или заместване са възможни, ако по този начин съществуващият капитал изцяло се запазва;
2. песимистичният подход критикува такова заместване и не го разглежда като възможност. Тази концепция за „силна“ устойчивост твърди, че справедливостта между поколенията изисква „запасите от различни видове капитал да остават независими едни от други в биологичен или физичен стандарт“. Това е особено вярно за природния капитал. Твърди се като аргумент за това, че природният и физическият капитал обикновено се допълват по отношение на производство и потребление (например, рибарските лодки нямат никакъв смисъл, ако няма риба). "За състояние на силна устойчивост следва да се запази всеки компонент и подсистема в своето физическо описание. Обаче, това изглежда невъзможно особено когато непрекъснато се случват промени в екологичната система.“
Разработена е по-правдоподобна концепция за силна устойчивост, за практическо прилагане като ръководство за действие на три правила на управление, които ще подобрят запаса от природния капитал. Тези управленски правила са макро- и микро-приложими, а така също и на политическо и социално равнище.
Те включват принципите, че:
1. скоростта на разграждане на възобновяемите природни източници не трябва да надвишава тяхната скорост на регенерация. По този начин, по принцип екологичното състояние на тази част от природния капитал трябва да се запази. Но дори тук има много фактори, които не могат да се пресметнат и които трябва да се наблюдават за всяко конкретно приложение. Това позволява безкрайно много решения.
2. вещества в околната среда могат да бъдат контролирано разрешени само до степен , която съответства на тяхната способност за усвояване и може да причини опасност (критични натоварвания, критични нива). "Трябва да се отбележи, че формата на използване на природните източници, съгласно първия закон на термодинамиката, законът за запазване на масата и енергията, в крайна сметка определя количеството на материалните запаси в екологичната система."
3. Съгласно втория закон на термодинамиката, закона за ентропията, всякаква употреба на невъзобновяеми източници намалява тяхното налично количество. Ето защо в този случай се изисква „квази-устойчиво използване“. „Невъзобновяемите източници следва да се използват до степен, до която е осигурена физична и функционална замяна под формата на възобновяеми източници или по-голямо изобилие на природни източници." Ако се използват изчерпаеми източници, тогава следва да се прави разграничение между две неща: Въпреки че част от техния добив може да бъде използвана, друга част трябва да бъде вложена в изграждането на възобновяеми източници, за да се компенсира тяхната употреба. Резултатът след това е новосъздадения възобновяем ресурс да служи за замяна на изконсумирания. По този начин може да се осигури непрекъснат поток на консумация. Така се увеличава техническата ефективност и се допринася за квази-устойчиво използване.
И в двата доклада Брундланд и Програма 21 бяха отразени показатели, които ще бъдат подходящи като база за сравнение за устойчиво развитие. Това важи дори и за политическото измерение, което държавата трябва да предостави на местно, регионално, национално и международно ниво. На практика това означава, че брутният вътрешен продукт трябва да бъде точно разпределен и трябва да се разглеждат екологични щети и ремонти (Екосоциален продукт / Индикатор за Истински Прогрес като по-нататъшно развитие на Индекса за Устойчиво Икономическо Благосъстояние). Ето защо има представена работна програма по работата на Комисията на ООН за устойчиво развитие през 1995 г., където в сътрудничество с Отдела за Политическо Координиране и Устойчиво Развитие на ООН е разработен списък от повече от 140 показатели (UN DPCSD). Първоначално те са разделени в четири категории: икономически, екологични, социални и институционални показатели; от друга страна те са групирани на принципа Натиск – състояние – отговор (PSR), Отделът за политическо координиране и устойчиво развитие избра вместо натиск, по-широк подход като движеща сила. Това би довело до разработването на една матрица, която отговаря на изискванията на Програма 21 и може да се прилага на национално равнище.
Въпреки това, този процес все още не е приключил и въпросът е дали разработването на индикатори може някога да успее, в смисъл дали една реалистична структура може да се поддържа само чрез показатели. Това е така и поради факта, че интерпретационните фактори играят важна роля.
В този момент възниква критичният въпрос, дали посочените по-горе цели на устойчивото използване на ресурсите, са постигнати до момента във всяка посока. Това може да бъде относително "лесно" измерено по двата критерия, дали.
1. „екологичният отпечатък“ е намален и дали
2. качеството на живот на всеки човек е подобрено.
Така на 22 август 2012 г. целият запас от природни източници, които са продуцирани на Земята през 2012 г., е изконсумиран. Това означава, че от тази дата генерираните количества отпадъци и емисии не могат да бъдат абсорбирани (т.нар. ден на надвишаване на Земята). Такава дата се случва всяка година, изместена малко по-рано. "След 4 десетилетия на Контролирана Политика на Планетата Земя, тя все още се насочва към гибелта, предсказана за средата на 21 век от Клубът на Рим."
Положението не става по-добро със стремежа да се подобри качеството на живот като обещание за добър живот за всички. Освен увеличаване на количествения растеж (брутния вътрешен продукт) и свързаното акумулиране на стоки, като цяло се счита, че надеждно качество на живот за всички очевидно не може да се постигне като цел на устойчив начин на живот и икономика. Като доказателство в подкрепа на този аргумент могат да бъдат използвани добре известните проучвания на Световната Здравна Организация и Организацията по Храните и Селското Стопанство от всички минали години и десетилетия. Това критично временно заключение обаче, не трябва да обезценява разнообразието от мерки, които съществуват и се засилват като част от политиката на местно, регионално, национално и международно ниво или на компаниите, или мерките в областта на потребителите. Напротив, без тях балансът на устойчивост би бил абсолютно опустошителен.
