2.1 Приложение във философията
Това е висшата област на приложение на екологичната етика, в която влизат обяснителните съждения: съждения за етична валидност, които би трябвало да са универсално приложими, т.е. да важат за всички членове на общността на етическия дискурс. Във философската вселена на дискурса на екологичната етика се развиват и анализират доводите “за” и “против” определени позиции. Участват специалисти от академичните среди (в областта на екологичната етика) и всички, които взимат решения, засягащи околната среда, в своята професионална дейност (политици, юристи, инженери, биотехнолози и др.). В по-широк контекст всички хора могат да участват в екологичния дебат, ако имат развито екологично съзнание (както и определено равнище на научно образование) и склонност да мислят върху собствените си действия спрямо природата. Сред участниците в научния дискурс всички нефилософи, разбира се, зависят от доказателствените материали, предоставени им от експертите по екология. Тези материали изясняват по-добре казусите и помагат на неспециалистите да се ориентират в материята. Очакват се добре аргументирани предложения за екологично съзнателно поведение, както и аргументирани решения на конфликтите в сферата на екологичната етика.
В самия дикурс на екологичната етика обаче, както беше отбелязано по-горе, специалистите по екологична етика често влизат в противоречия, които затрудняват ориентирите; в частност, антропоцентричните и физиоцентричните позиции са силно противоположни. Широката публика едва ли може без предварителна подготовка да разбере всички доводи “за” и “против” аргументите на алтернативите, предлагани от философите. И все пак когато вътрешният философски дебат не води до обективно валидни резултати, публичните консултанти и авторитети в областта на екологичната етика и особено онези, които взимат политическите решения (политици, инженери и др.), получават ограничена информация. В крайна сметка всеки човек и всяко общество трябва да решат до каква степен искат да дадат предимство и каква тежест ще отредят на физиоцентричните аргументи (освен че вземат предвид антропоцентричните аргументи, по подразбиране).
Решенията за степента и начина, по който етичните аспекти в отношението към животните и природата се отразяват в поведението на хората и човешките общности, са отговорност на всеки индивид или политически субект – на национално и на международно ниво. За да предотвратим ситуации, в които тези решения не са добре обосновани или са взети по-скоро интуитивно, трябва да се постараем да добием сравнително задълбочени познания в сферата, за да разберем дебата в областта на екологичната етика.
