1.4 Политика и регулации в областта на опазването на околната среда
Инструментите, предвидени от политиката в областта на околната среда, стават все по-разнообразни. Първоначално фокусът е бил върху държавното законодателство, със задължителни стандарти, процедури за одобрение, какво трябва и какво не трябва да се прави (тоест издаване на заповеди и мерки за контрол), чиято строгост е била толкова сериозна, че свръхрегулацията е заплашвала да смаже както възможността за реакция от страна на държавата, така и добрата воля на обектите на законодателство. Впоследствие инструментите, които позволяват по-голям обхват, персонализиране и акцент върху личната отговорност на замърсителя, започват да играят все по-голяма роля. Сред тях е пазарът за търговия с разрешителни за отделяне на вредни емисии, при които търговските инструменти всъщност представляват разрешения за отделяне на определено количество емисии и поради това са свързани с въвеждането на горна граница за отделяне на вредни емисии, но в същото време позволяват на замърсителите по-голяма гъвкавост по отношение на процедурите за спазване на квотите. Напоследък някои инструменти се опитват да наподобят германските „преференциални цени“ (Einspeisevergütung) за електроенергия от възобновяеми енергийни източници. В същото време задължителната държавна регулация продължава да е важен инструмент и това е видно от факта, че новите инструменти от този вид – тоест онези, които са по-гъвкави – се използват все по-често в международен план. Особено впечатляващ е японският принцип на „водещия играч“ (top-runner): в рамките на определен период енергоемките продукти като например хладилници, компютри и климатици трябва да достигнат потреблението на най-енергоспестяващия продукт в своята продуктова категория, в противен случай получават официални предупреждения от административен порядък и може да им бъдат наложени глоби. За цялата гама от продукти стандартите подлежат на динамично затягане.
Съвременната политика за околната среда в Германия се контролира с помощта на различни инструменти или стратегически проверими цели (като например за изменението на климата), които се проследяват с гъвкаво използване на различни инструменти. Т.нар. „твърди“ инструменти (като например закони, наредби) са все така важни – не на последно място и като гаранция, че по-„меките“ инструменти действително ще са ефективни.
Една амбициозна политика за околната среда, която цели да управлява интересите на различните играчи, зависи от разширяването на социалната база на своето действие. Затова управлението на проблемите в областта на околната среда зависи от сътрудничеството, често в рамките на широка мрежа от правителствени и неправителствени организации. В допълнение към групите за защита на околната среда вече е изградена мрежа от екологично ориентирани бизнес организации, като например BAUM (Германската работна група за управление на мерките в областта на околната среда), Future и Световния бизнес съвет за устойчиво развитие. На местно равнище и редица други участници се включват в работата по целевите дейности и прилагането на мерки – например 2427 германски общини са излезли с решения по Местната работна програма 21 (Local Agenda 21).
