1.2 Германската правна система

Като пример за национално законодателство в областта на околната среда може да послужи действащото законодателство на Федерална република Германия. Тук няма да го представяме подробно, а по-скоро ще дадем примери за възможностите за изграждане, структуриране и организация на действието на един такъв законодателен инструмент. Трябва да се има предвид, че възможностите му се простират далеч отвъд чисто законодателната сфера и привличат на своя страна и икономически инструменти за структуриране на политиките (редом с другите).

На първо място, опазването на околната среда е цел на националната политика според Конституцията (чл. 20а, Принцип на грижата за околната среда). Той гласи, че „държавата защитава, като израз на отговорността си към бъдещите поколения, природните ресурси по силата на законодателството и в съответствие със закона и правосъдието чрез органите на изпълнителната и съдебната власт в рамките на конституционно установения ред“.

Законодателните правомощия, а оттам и правомощията по силата на екологичното законодателство са от компетентността на федералното правителство и правителствата на федералните провинции. В противоречие на Принципа по чл. 30 (Презумпцията за правомощията на провинциите) и чл. 70, ал. 1, GG, според който държавата има правомощия да въвежда законодателство в определени сфери, повечето закони са приети не от провинциите, а от федералното правителство. По отношение на законодателните правомощия на съответния законодателен орган се прави разграничение между:

• Изключителните законодателни правомощия на федералното правителство (чл. 71, 73, GG) в сфери като външната политика, отбраната, валутната политика и паричната система.

Регламентирани са и следните сфери, които са обект на други законодателни действия (чл. 72, 74, 74а, GG):

• Управление на отпадъците

• Химическа безопасност

• Замърсяване на въздуха и намаляване на шумовото замърсяване

• Ядрена безопасност и радиационна защита (мерките по които са в правомощията на федералните власти).