1.6.2 Правни аспекти на практиките за контрол на замърсяването на околната среда

Въз основа на реформата на федерализма през 2006 г. правителството на Германия внася проектодокумент за изработване на цялостен закон за околната среда – цел, която е заложена в политическия дневен ред още преди три десетилетия. Реорганизацията на законодателните правомощия всъщност позволява да се направи изпълнима, в национален мащаб, „цялостна кодификация“ по всички важни въпроси, обхванати от закона за околната среда. Федералното правителство запазва правомощията си да подготви и гласува рамково законодателство по важни въпроси в областта на околната среда: по този начин става предмет на т.нар. „паралелно законодателство“.

Целта на реформата на федерализма е да подобри и подкрепи прилагането на европейското право в Германия. В крайна сметка остава да разберем дали реорганизацията на правомощията между федералното правителство и федералните провинциите ще доведе до по-ефективно и по-бързо прилагане на европейското законодателство. Все пак реформата начертава посоката за създаване на единно законодателство в областта на околната среда със следните раздели:

• Общи цели и принципи на законодателството в областта на околната среда

• Междусекторни проблеми, които засягат околната среда

• Законодателство в областта на околната среда, което урежда проблемите с отделни проекти (процедура за интегрирано лицензиране на проекти, мерки за интервенция и мониторинг, процедури за спазване на изискванията за екологична защита в предприятията, функциониращи системи за управление на дейностите съобразно приоритета за опазване на околната среда)

• Управление на водните ресурси

• Опазване на природата

Независимо че Законът за околната среда е междусекторно ориентиран и разпоредбите му засягат дейности в рамките на и между различни сектори, в сила са и много законови разпоредби в областта на околната среда, които са специфични за различните сектори. За пример могат да се посочат съществуващите регламенти за контрол на замърсяването на почвите в зависимост от качеството на съответната почва. Основен проблем при оценката на качеството на почвата е, че данните се събират на различни административни равнища. Тези данни трябва обаче да станат съвместими, да се обработят и подадат в съответните информационните системи, за да бъдат анализирани. Опазването на почвите е сложен процес и е предмет на интердисциплинарни дейности, така че националните закони за опазване на почвите трябва да бъдат по-добре съобразени и хармонизирани с други релевантни области на правото, за да се постигне забележим напредък чрез интегриране на аспекти от процедурите за защита на почвите в други сектори на законодателството.

Областите на прецедент в секторното законодателство включват:

Някои разпоредби на Закона за затворения цикъл на веществата и управлението на отпадъците (Kreislaufwirtschafts und Abfallgesetz)

Разпоредбите, свързани с превоза на опасни товари

Закона за употребата на торовете и опазването на растителните видове

Закона за генното инженерство (Gentechnikgesetz)

Федералния закон за горите (Bundeswaldgesetz) и Закона за горите за федералните провинции

Закона за комасацията на земеделските земи

Разпоредби за строителството, изменението, поддръжката и експлоатацията на транспортни пътища и разпоредбите, регулиращи движението и транспорта

Закона за строителното планиране и други строителни наредби

Федералния закон за минодобивния сектор

Федералния закон за замърсяването

Федералната наредба за защита на почвите и за управлението на замърсени терени (Bundes-Bodenschutz- und Altlastverordnung – BBodSchV) е основният нормативен акт за прилагане на законодателството за защита на почвите в Германия. Федералната наредба за защита на почвите и за управлението на замърсени терени предвижда няколко правомощия, предоставени по силата на Федералния закон за защита на почвите, като определя:

• Условията за проучване и оценка на съмнителни места и замърсени места и на деградацията на почвата, както и изискванията за вземане на проби, анализ и оценка на качеството.

• Изискванията за предотвратяване на опасността чрез обеззаразяване, съхраняване, защита и ограничителни мерки, както и допълнителни изисквания за проучванията за саниране и планиране на възстановяването на определени райони.

• Изискванията за предотвратяване на деградацията на почвата.

• Праговите стойности, стойностите, при които се изисква предприемане на действия, предохранителните стойности и допустимите натоварвания с вещества, причиняващи замърсяване.

Трябва да се направи всичко възможно, за да не се стига до криза с ефективността на закона, временно прекъсване на действието му или дори отслабване на съществуващата законодателна рамка. Трябва да има законова гаранция на основните предпоставки за ефективно опазване на природата, включително:

• Регламент за интервенция, включително режим за промени в предназначението на земята, което влияе върху вредните емисии, като се дава предимство на обезщетението в реално изражение, а не на паричното обезщетение.

• Ландшафтно планиране чрез режим на задължителни процедури за планиране на административни решения на всички нива.

• Развитие и по-нататъшно разширяване на системата от защитени територии.

• Подобряване на връзката между опазването на природата, опазването на почвите и опазването на водите, като задължително се предвиждат многофункционални мерки с цел координиране на използването на инструментите, предвидени според секторното законодателство.

• Разработване на регулации за добри практики с цел намаляване на екологичните щети, причинени от селскостопанската дейност, които могат сериозно да повлияят върху климатичните промени.

• Мониторинг на състоянието на околната среда чрез създаване на актуална база данни, която да подава информация за състоянието на екологичното равновесие и биоразнообразието, както и за ефективността на законодателните мерки и предвидените в тях процедури.