1.6 Мониторинг и контрол на замърсяването на околната среда

1.6.1 Превенция: методи и инструменти

В Германия се извършват рутинни измервания на качеството на въздуха и водните ресурси и на равнището на шум. Те трябва да гарантират, че качеството на тези компоненти подлежи на мониторинг и контрол, с цел да бъде контролирано изпълнението и ефективността на всички необходими мерки за осигуряване на безопасност или по-добро качество на средата. Правното основание за измерванията, чрез които се прави мониторинг на качеството на въздуха, се съдържа във Федералния закон за защита на околната среда от вредни емисии (Bundes-Immissionsgesetz, BImSchG [1]), който определя изискванията за монтиране и експлоатация на съоръжения, които могат да причинят потенциални щети на околната среда. По-конкретни мерки се уреждат по силата редица правни и административни разпоредби.

С цел да се гарантира, че тези правила се спазват, Федералният закон за защита на околната среда от вредни емисии (BImSchG) дава на правителствените власти възможност да поискат или постоянен мониторинг на емисиите, който да се провежда през определени периоди от време, или непрекъснати измервания – при наистина голям обем вредни емисии. Мониторингът на емисиите е част от мерките, предвидени във Федералния закон за контрол върху емисиите [1]. Чл. 7 Федералния закон за защита на околната среда от вредни емисии (BImSchG) дава правомощия на германското федерално правителство да предприеме правни мерки, за да се увери, че оперативната дейност и режимът на самостоятелен мониторинг на съоръженията, за чиято работа се изисква правителствено разрешение, отговорят на специфичните стандарти.

Към момента действат и общоевропейски изисквания за мониторинг на вредните емисии, включително за:

Инсталации за изгаряне на големи обеми отпадъци 2001/80 / EО [16]

Изгаряне на битови отпадъци 2000/76 / ЕО [17]

Определени дейности и съоръжения, които използват органични разтворители 1999/13 / ЕО

Европейските правни актове трябва да станат действаща част от националното законодателство в рамките на определени срокове. Националното законодателство частично включва някои от изискванията на ЕС. За останалите случаи се налагат изменения на някои закони и приемане на нови (напр. Изменение 17. от Федералния закон за защита на околната среда от вредни емисии от 14 август 2003 г.).

Разработеният през последните години инструмент за централен мониторинг на замърсяването на земята представлява национална мрежа от пунктове за дългосрочен мониторинг на състоянието на почвите, като пунктовете се определят от провинциите и трябва да дават представителна извадка за ландшафта, почвите, начините на използване на земята и състава на замърсяващите вещества и степента на замърсяването. На тези места качеството на почвата се доказва чрез пълен и подробен анализ на химическите съставки на почвите, физическите им характеристики и биологичните показатели. Информацията за климата и влиянието му, входните и изходните вещества, както и данните за промените в биоценозата на съответните пунктове се измерват непрекъснато, за да се направи анализ и оценка на веществата в почвите и във входно-изходния цикъл. Тези данни се използват както за оценка на актуалното качество на почвата, така и като показатели, които могат да предвидят бъдещи промени.

Различните методи за измерване, използвани за един и същи обект, невинаги дават сравними резултати. Тоест обектът на измерването в крайна сметка се определя от избора на метод на измерване. Ето защо е много важно да се стандартизират методите за измерване и анализ, за да могат резултатите да са сравними, когато различни методи се използват на различни места. Преди публикуването им наредбите – които имат отношение към работата на Германския институт за стандартизация (DIN) и Асоциацията на германските инженери (VDI) – са били подложени на много щателни тестове, като процедурите включват определяне на характерната статистическа стойност и потенциалните места (пунктове), където тези процедури ще бъдат използвани, както и потенциалните им ограничения. Затова стандартизираните методи за измерване са ефикасен инструмент за определяне на емисиите.

1.6.2 Правни аспекти на практиките за контрол на замърсяването на околната среда

Въз основа на реформата на федерализма през 2006 г. правителството на Германия внася проектодокумент за изработване на цялостен закон за околната среда – цел, която е заложена в политическия дневен ред още преди три десетилетия. Реорганизацията на законодателните правомощия всъщност позволява да се направи изпълнима, в национален мащаб, „цялостна кодификация“ по всички важни въпроси, обхванати от закона за околната среда. Федералното правителство запазва правомощията си да подготви и гласува рамково законодателство по важни въпроси в областта на околната среда: по този начин става предмет на т.нар. „паралелно законодателство“.

Целта на реформата на федерализма е да подобри и подкрепи прилагането на европейското право в Германия. В крайна сметка остава да разберем дали реорганизацията на правомощията между федералното правителство и федералните провинциите ще доведе до по-ефективно и по-бързо прилагане на европейското законодателство. Все пак реформата начертава посоката за създаване на единно законодателство в областта на околната среда със следните раздели:

• Общи цели и принципи на законодателството в областта на околната среда

• Междусекторни проблеми, които засягат околната среда

• Законодателство в областта на околната среда, което урежда проблемите с отделни проекти (процедура за интегрирано лицензиране на проекти, мерки за интервенция и мониторинг, процедури за спазване на изискванията за екологична защита в предприятията, функциониращи системи за управление на дейностите съобразно приоритета за опазване на околната среда)

• Управление на водните ресурси

• Опазване на природата

Независимо че Законът за околната среда е междусекторно ориентиран и разпоредбите му засягат дейности в рамките на и между различни сектори, в сила са и много законови разпоредби в областта на околната среда, които са специфични за различните сектори. За пример могат да се посочат съществуващите регламенти за контрол на замърсяването на почвите в зависимост от качеството на съответната почва. Основен проблем при оценката на качеството на почвата е, че данните се събират на различни административни равнища. Тези данни трябва обаче да станат съвместими, да се обработят и подадат в съответните информационните системи, за да бъдат анализирани. Опазването на почвите е сложен процес и е предмет на интердисциплинарни дейности, така че националните закони за опазване на почвите трябва да бъдат по-добре съобразени и хармонизирани с други релевантни области на правото, за да се постигне забележим напредък чрез интегриране на аспекти от процедурите за защита на почвите в други сектори на законодателството.

Областите на прецедент в секторното законодателство включват:

Някои разпоредби на Закона за затворения цикъл на веществата и управлението на отпадъците (Kreislaufwirtschafts und Abfallgesetz)

Разпоредбите, свързани с превоза на опасни товари

Закона за употребата на торовете и опазването на растителните видове

Закона за генното инженерство (Gentechnikgesetz)

Федералния закон за горите (Bundeswaldgesetz) и Закона за горите за федералните провинции

Закона за комасацията на земеделските земи

Разпоредби за строителството, изменението, поддръжката и експлоатацията на транспортни пътища и разпоредбите, регулиращи движението и транспорта

Закона за строителното планиране и други строителни наредби

Федералния закон за минодобивния сектор

Федералния закон за замърсяването

Федералната наредба за защита на почвите и за управлението на замърсени терени (Bundes-Bodenschutz- und Altlastverordnung – BBodSchV) е основният нормативен акт за прилагане на законодателството за защита на почвите в Германия. Федералната наредба за защита на почвите и за управлението на замърсени терени предвижда няколко правомощия, предоставени по силата на Федералния закон за защита на почвите, като определя:

• Условията за проучване и оценка на съмнителни места и замърсени места и на деградацията на почвата, както и изискванията за вземане на проби, анализ и оценка на качеството.

• Изискванията за предотвратяване на опасността чрез обеззаразяване, съхраняване, защита и ограничителни мерки, както и допълнителни изисквания за проучванията за саниране и планиране на възстановяването на определени райони.

• Изискванията за предотвратяване на деградацията на почвата.

• Праговите стойности, стойностите, при които се изисква предприемане на действия, предохранителните стойности и допустимите натоварвания с вещества, причиняващи замърсяване.

Трябва да се направи всичко възможно, за да не се стига до криза с ефективността на закона, временно прекъсване на действието му или дори отслабване на съществуващата законодателна рамка. Трябва да има законова гаранция на основните предпоставки за ефективно опазване на природата, включително:

• Регламент за интервенция, включително режим за промени в предназначението на земята, което влияе върху вредните емисии, като се дава предимство на обезщетението в реално изражение, а не на паричното обезщетение.

• Ландшафтно планиране чрез режим на задължителни процедури за планиране на административни решения на всички нива.

• Развитие и по-нататъшно разширяване на системата от защитени територии.

• Подобряване на връзката между опазването на природата, опазването на почвите и опазването на водите, като задължително се предвиждат многофункционални мерки с цел координиране на използването на инструментите, предвидени според секторното законодателство.

• Разработване на регулации за добри практики с цел намаляване на екологичните щети, причинени от селскостопанската дейност, които могат сериозно да повлияят върху климатичните промени.

• Мониторинг на състоянието на околната среда чрез създаване на актуална база данни, която да подава информация за състоянието на екологичното равновесие и биоразнообразието, както и за ефективността на законодателните мерки и предвидените в тях процедури.

1.6.3 Международни споразумения

Важна част от правителствената политика на Федерална република Германия са дейностите за създаването на рамка за глобална защита на околната среда и опазване на природните ресурси. Германските експерти си сътрудничат активно с колеги и институции от други страни при разработването на международни споразумения в областта. Например подобно сътрудничество има съществен принос за изготвянето на Декларацията за принципите за опазване на горите, Протокола от Киото, Рамковата конвенция за изменението на климата, Конвенцията за биологичното разнообразие, както и много други международни споразумения. В рамките на приноса си за насърчаване на възобновяемите енергийни източници Германия бе домакин на Международната конференция за възобновяемите енергийни източници, провела се през 2004 г. в Бон, на която беше приета и Международна програма за действие.

Тези споразумения имат една обща цел: опазване на околната среда и мерки за постигане на устойчиво използване на природните ресурси. Един от важните аспекти на проблема е, че потреблението на ресурси наистина трябва да бъда ограничено, но това трябва да се случи в световен мащаб и особено в индустриализираните страни. В същото време тези ограничителни мерки не бива да стават пречка пред развитието на по-бедните страни. Германия си сътрудничи активно с другите индустриализирани държави, както и с развиващите се страни в усилията за прилагане на мерките за опазване на околната среда и природните ресурси.