1.1 Защо е нужна политическата и правната регулация?

Каква е целта? Важно е да:

• Разберем какво определя политиките и законодателството по отношение на околната среда и какви са целите и отговорностите на определящите политиките.
• Идентифицираме различните области на действие и проблемите, с които законодателството в областта на околната среда се сблъсква и на които търси отговори.
• Разберем приноса на законодателството за опазване на околната среда за формиране и спазване на задълженията на държавата за управление и контрол на проблемите, свързани с околната среда.

В съвременните общества мирното съвместно съществуване на различни субекти изисква политическа договореност между различни интереси, които често могат да влизат в противоречие. А тази сложна ситуация изисква надеждна и последователна правна рамка. От своя страна, законодателството е както резултат, така и условие за легитимно политическо действие. На практика законът винаги се влияе от моралните ценности, които господстват в дадено общество. На първо място обаче законът е основа за достигане до решение или за арбитраж при дела, в които една срещу друга се изправят страни с противоречащи си интереси и искове.

Същото се случва и при противоречиви хипотези или при криещи риск искове за използване на природни ресурси и за работа с живи нехуманоидни организми. Ето защо, през XX век се създава специално законодателство по въпросите на околната среда, което взима под внимание все по-голямото влияние на дейността на човека върху природата. Околната среда се оказва оскъден ресурс, за чието използване сериозно се конкурират различни социални групи, а естествените местообитания на растенията и животните (а оттам и самите животински и растителни видове) се оказват застрашени от изчезване заради засиленото влияние на човешката дейност. Затова и все по-често се налага да използваме инструментите на политиката и законодателството за защита на природата от влиянието на култивационните дейности, болестите и увреждащото третиране.

Не на последно място ангажиментът за изпълнение на по-ефективни политики за опазване на околната среда и природата се дължи и на по-съзнателното отношение на обществото към околната среда и нарастващото разбиране за ролята на природата и за самостойната ценност на животинските и растителните видове. Опазването на природата и на околната среда се превръща в обществен дълг, който е също толкова важен, колкото и мерките за икономическо развитие или за постигане на социална справедливост. Така законодателството по отношение на околната среда заема все по-значимо място в рамките на правната система. А след създаването му екологичната етика се превръща в сериозен фактор, защото редица етични принципи, обвързани с опазването на околната среда и на природата, са заложени в основата именно на новото законодателство. Заради засилената роля на екологичното законодателство и необходимостта всички обществени дейности да се съобразяват с него, изпълнението на етичните екологични изисквания се обвързва именно с изпълнението и ефективността на екологичното законодателство.

В сила влизат и редица регулации, които или пряко се отнасят до проблемите на околната среда, или по съвместителство са обвързани с екологични правни съображения и разпоредби. Сред тях се открояват:

• Законодателството за критичните прагове на вредните емисиите, включително за максимално позволения рибен улов
• Режимът за разпределяне на водни лицензи
• Режимът за определяне на територии за развойни (като строеж и култивиране) или за селскостопански дейности
• Режимът за издаване на разрешения за изграждане на язовири, мостове или летища или за отбиване на речните потоци (при изграждане на канализация), за изграждане на депа за отпадъци или на индустриални или енергийни съоръжения.

Почти всяка човешка дейност, която нарушава по някакъв начин околната среда или екосистемата, може да стане повод за повдигане на правни искове по въпроси, обвързани със законодателството по отношение на околната среда, като съответно се изиска и прилагане на подходящи екологични регулации.

Политическият и правният регулаторен режим и законодателството в областта на опазването на околната среда са важни инструменти за защита на околната среда, чиито режим на въвеждане и изпълнение се съобразява с икономическото и социалното развитие. Става дума за сложен взаимосвързан юридически корпус от наредби, актове на обичайното право, договори, конвенции, регулации и политики, които, в много широк смисъл, действат в посока регулиране на взаимодействието на човека и дейността му с останалата част от околната среда, включително с биофизическите явления и с природата. Целта на законовата регулация в областта на околната среда е намаляване или свеждане до минимум на въздействието на човешката дейност върху околната среда и природата, особено предвид влиянието ѝ както върху самата природа, така върху условията за живот на представителите на човечеството.

Най-важните въпроси, които са законовообвързани в областта на опазването на околната среда, са: качеството на въздуха, качеството на водите, глобалната промяна на климата, влиянието на селскостопанските дейности, биоразнообразието, опазването на животинските и растителните видове, въздействието на пестицидите и опасните химикали, управлението на отпадъците, рекултивацията на замърсени земи и устойчивото развитие.

Законодателството в областта на околната среда е повлияно от принципите на екологичното движение, сред които се открояват акцентът върху екологията като наука, отговорността към природата и концепцията за устойчивост. Опазването на околната среда е признат обществен и държавен ангажимент, а политиките трябва да се основават на няколко принципа на екологичната политика.

Правните норми и правила се подразделят на общи и специални регулации. Общите разпоредби не се отнасят за специална област, а са приложими във всички сфери и сектори. Специалните разпоредби се изготвят в зависимост от предмета на защита или вида на мярката. За обекта на защита разпоредбата може да е свързана със:

• Защита на средата – приложимо към различни компоненти на околната среда (например почва, вода и въздух).
• Следствена защита на околната среда – свързана с последствията и опазването на околната среда от вредни емисии или вещества.
• Защита на живота – свързана с пряката защита на животни и растения.

По отношение на различните видове мерки законодателството може да покрива:

• Съоръженията (които имат определени функции, например за контрол на замърсяването на въздуха, защита от радиация или енергоспестяване).
• Веществата (защита срещу опасни химикали, за минимизиране или за обезвреждане на отпадъчни продукти).
• Области (за контрол на замърсяването на водите, консервация на селскостопанските райони или опазване на почвите).

Няма закон в областта на околната среда, който да обвързва всички субекти и области на действие на екологичните принципи, а различни клонове на правото и на законодателството покриват съответните нужди чрез нормативни актове в областта на екологията: публичното право, наказателното право (или наказателното право в областта на опазването на околната среда), което определя като наказуемо престъпление поведението, което нанася вреди на околната среда; гражданското право, което регулира правото на обезщетение за екологични щети; и т.н.

Законодателството в областта на околната среда предвижда множество инструменти, които да помогнат за постигане на екологичните цели и за ефективно приложение на подходящите политики и специални мерки. Това са:

• Инструменти за планиране на дейностите по опазването на околната среда (главно за защита на природните ресурси или за превенция на екологични рискове).
• Инструменти за пряк контрол на поведението спрямо околната среда (забрани, наредби и определени задължения по отношение на субектите, чиито дейности влияят на околната среда).
• Инструменти за непряк контрол на поведението спрямо околната среда (влияние върху мотивацията на субектите, чието поведение влияе върху околната среда).

За всички тези инструменти ще стане дума по-нататък. Първо обаче ще хвърлим светлина върху принципите, които са (или би трябвало да бъдат) в основата на всяко екологично законодателство. Принципите на организация на такъв тип законодателство са в основата на международното право в областта, законодателството на Европейския съюз по отношение на околната среда и почти всички национални законодателства.